28.11.2009 г., 20:51 ч.

*Залез коприна* 

  Поезия » Любовна
732 0 1

Когато от изгрева става коприна

и от двете топли ръце се напиваш.

Когато отмиват се времеви пояси

и с индиго жажда момента попиваш.

Когато се правиш, че няма те

и се бориш поголовно с портрета си,

и с чувство на слабост повтаряш си:

- За любовта се презирам „проклет да си”.

 

Кога проумях, че ме караш да сричам

и ума си в заучени мостри да снимам?

Презра ли се, или пък намразя, отбивам се,

с духа си те викам - пак да те имам.

 

Когато от изгрева става коприна...

© Мир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чшшш, секси, на кви се правим къде са ти снимките с шапка и камуфлажна фанелка в гората


    Когато се правиш, че няма те
    и се бориш поголовно с портрета си,
    и с чувство на слабост повтаряш си:
    - За любовта се презирам „проклет да си”.

    ... мхм
Предложения
: ??:??