Nov 28, 2009, 8:51 PM
*Залез коприна*
699
0
1
Когато от изгрева става коприна
и от двете топли ръце се напиваш.
Когато отмиват се времеви пояси
и с индиго жажда момента попиваш.
Когато се правиш, че няма те
и се бориш поголовно с портрета си,
и с чувство на слабост повтаряш си:
- За любовта се презирам „проклет да си”.
Кога проумях, че ме караш да сричам
и ума си в заучени мостри да снимам?
Презра ли се, или пък намразя, отбивам се,
с духа си те викам - пак да те имам.
Когато от изгрева става коприна...
© Мир All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Когато се правиш, че няма те
и се бориш поголовно с портрета си,
и с чувство на слабост повтаряш си:
- За любовта се презирам „проклет да си”.
... мхм