Залез коприна

Poetry » Love

1.1K 0 1

Когато от изгрева става коприна

и от двете топли ръце се напиваш.

Когато отмиват се времеви пояси

и с индиго жажда момента попиваш.

Когато се правиш, че няма те

и се бориш поголовно с портрета си,

и с чувство на слабост повтаряш си:

- За любовта се презирам „проклет да си”.

Кога проумях, че ме караш да сричам

и ума си в заучени мостри да снимам?

Презра ли се, или пък намразя, отбивам се,

с духа си те викам - пак да те имам.

Когато от изгрева става коприна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

чшшш, секси, на кви се правим къде са ти снимките с шапка и камуфлажна фанелка в гората

Когато се правиш, че няма те
и се бориш поголовно с портрета си,
и с чувство на слабост повтаряш си:
- За любовта се презирам „проклет да си”.

... мхм

2010-02-05T15:24:36+02:00