Залези...
Когато човек и тъжен, обича
да гледа слънчевите залези...
А. Дьо Сент-Екзюпери
Ах тия Залези в морето
разпръснали тъга и злато
по разлюляните вълни!..
О тия Залези красиви,
о тия Залези безкрайни-
отвъд е само Вечността!..
Неповторими като дните,
единствени като Живота,
богати като Мъдростта...
Тук всеки миг вълни игриви
целунати от светлините,
самите раждат светлина...
... Но тръгва Мисълта полека
преситена с тъга и злато
във Залеза да търси Бряг!..
Обърнат пясъчен часовник
Животът е и ето вече
изтича и вещае мрак...
И тъжно ми е за мечтите
забравени сега и още
за неживяната Любов!
А мъката поела бавно
към гърлото ми като топка
неумолимо се върти.
От вечни Истини, които
едва сега аз осъзнавам,
дори и въздухът горчи...
... И тия Залези красиви
започват златото да губят
и само нежната тъга
от тях единствено остава
и тръгва вярата да търси
тя на Душата по брега!..
някога в Атлантика
д-р Коста Качев
© Коста Качев Все права защищены
Към Ена (Елена Гоцева. Елена в твоя дух: ти кога и къде си виждала душа, че знаеш че няма бряг?..
????????????????????????????????????????????????????????
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!