28.07.2012 г., 9:59 ч.

Залези 

  Поезия » Пейзажна
720 0 5

Залези...

 

                            Когато човек и тъжен, обича

                            да гледа слънчевите залези...

                                   А. Дьо Сент-Екзюпери

 

Ах тия Залези в морето

разпръснали тъга и злато

по разлюляните вълни!..

 

О тия Залези красиви,

о тия Залези безкрайни-

отвъд е само Вечността!..

 

Неповторими като дните,

единствени като Живота,

богати като Мъдростта...

 

Тук всеки миг вълни игриви

целунати от светлините,

самите раждат светлина...

 

... Но тръгва Мисълта полека

преситена с тъга и злато

във Залеза да търси Бряг!..

 

Обърнат пясъчен часовник

Животът е и ето вече

изтича и вещае мрак...

 

И тъжно ми е за мечтите

забравени сега и още

за неживяната Любов!

 

А мъката поела бавно

към гърлото ми като топка

неумолимо се върти.

 

От вечни Истини, които

едва сега аз осъзнавам,

дори и въздухът горчи...

 

... И тия Залези красиви

започват златото да губят

и само нежната тъга

 

от тях единствено остава

и тръгва вярата да търси

тя на Душата по брега!..

 

някога в Атлантика

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • jollyroger (Коста Качев): 29-07-2012г. 07:34
    Към Ена (Елена Гоцева. Елена в твоя дух: ти кога и къде си виждала душа, че знаеш че няма бряг?..

    ????????????????????????????????????????????????????????
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Към Ена (Елена Гоцева. Елена в твоя дух: ти кога и къде си виждала душа, че знаеш че няма бряг?..Дори и "безкрайната" Вселена има край (или начало) т.е. има бряг. А залезите в Океана са с космична красота, като отблясък от Големият взрив! Пожелавам ти да имаш шанса да ги видиш.Те не могат да се опишат с човешките думи и аз съм написал само това, което чувствах и мислите, които бушуваха като ураган в главата ми.И ако са почувствани и от други- ще бъда радостен.С поздрав и пожелания за приятен ден.
  • Много ми хареса!
    Само нашега - докторе,

    "и само нежната тъга

    от тях единствено остава
    и тръгва вярата да търси
    тя на Душата по брега!..."

    тук с Душата нещо не се е получило, ако трябва да бъдем конкретни, Душата няма бряг... римата може да се постигне и по други по-сполучливи начини...
    Предполагам наличие на чувство за хумор, иначе не бих се пошегувала
    А и се смях от сърце на шегата в коментара ти за вените и кръвта в един стих...

    Стихото е много, много добро, аплодисменти!!!!!!
  • Поздрави!!!
  • Идва миг, в който осъзнаваме вечните истини...
    Поздравления за великолепната творба!
Предложения
: ??:??