31 мая 2017 г., 12:59

Залези

492 0 0

Залези

 

Четиридесет и четири залеза видях.
Баобабите се бяха вплели в мен.
И всеки корен носеше тъга,
изскубвах ги и пращах надалеко.

 

Утринта почистих и вулканите,
че човек никога не знае,
какво му готви битието...
И за пореден път се молех на Небето!

 

Мирът в деня ми да остави.

 

Не ми се срещат днес лисици.
Дали ще мога да я опитомя?
А тя, приближаваше ме тихо,
стъпките и снощи чух в нощта.

 

Водеха към кладенец пустинен,
отдето блика живата вода.
Придума ме! Ще отпия от водата
и през пустинята ще я опитомя.

 

А после...
Приседнали до розата на Принца...
И от аромата ѝ омаен. От болка? Не!
От радост да поплачем!


Елеонора Крушева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...