26 июн. 2008 г., 07:25

Залезно

778 0 22

 

залезе ятото
в дъжда
и се стопи
на прага на звездите
а аз... съм уморена
да летя...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Долавям доста символика тук.
    Много е красиво!
  • Красиво!Красиво!
  • Сега, след отпуската, как ли ще да е, а?
    Гуш* Доре!
  • Боцкам ли?! Ха-ха-ха! Лети-и-и-и!
  • Сън

    Клепачите трепват, очите печатат
    буквара на новия свят.
    О, Боже, как искам да литна и ида
    със Тебе, на другия свят.
    Където не всичко е прах от надежди
    и облак от сухи сълзи
    където е всичко прозрачно и нежно!
    Не плачеш, не те и боли...
    Където ти въздуха даже улавяш
    и слънце държиш във ръка,
    където мечтите прекрасни остават
    и няма строшени крила...
    Където си вечен, където не тлееш,
    сърцето ти не е само,
    из въздуха дето невидим се рееш
    и другия милваш с крило...

    Доре, лети и пиши! Зем.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....