27 авг. 2013 г., 10:04  

Залезът 

  Поэзия
643 0 10

 

         

          Защо така обичам залеза,

          с облачета разтопена мед

          и птици, изплитащи в 

                                           жаравата         

          нестинарски танц над мен ?

 

          Пламтящото небе отгоре ми,

          зейналата тази вряща яма,

          с нещо тя напомня ми

          на отворена кървяща рана.

 

          Разтопяват се пронизващо

                                        в душата ми

          капки зноен небосвод,

          гори сърцето ми разкалено -

          затуй са те приятели -

          залезът и заника на т. нар.

                                          мой Живот!

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно...отново. Ама пак ме боли някак. От теб ли е или си е от мен? Може да прелива от един в друг. Липсваше ми, много, наистина...
  • Сърдечно ти благодаря,Сан! Поздрави с усмивка!
  • Красиво е! Поздрави за стиха Валентин!
  • Благодаря ви, че ме посетихте в този отпускарски сезон, приятели мои, Ицо, Веси, Ели /voda/! Топли поздрави!
  • залезите са красиви, ако носят тиха звездна нощ...
  • Хубаво е! Поздрав!
  • Пари ме залеза, когато го целувам,
    както някога опарих се със теб ...
    Може и така, приятелю, нали! Зависи от гледната точка! Топли поздрави и на теб и на Ели /eliboto/, която ми е съпричастна!
  • Прегръщам залеза и го целувам,
    както някога целувах теб...

    От мене - поздрав и споделяне,приятелю!
  • Залезът е моя последен изгрев, Еве! За теб е само изгрев и дано такъв да си остане! Благодаря ти! Естрея, това се отнася и за теб с големи благодарности, че не ме забравяш!
  • Прекрасно..., но мисля, че за предпочитане е изгревът - чист, лазурен, когато се събуждат зов и блян и аленеят усмивки, в които дъхти надежда...!!!
Предложения
: ??:??