27 авг. 2013 г., 10:04  

Залезът

798 0 10

 

         

          Защо така обичам залеза,

          с облачета разтопена мед

          и птици, изплитащи в 

                                           жаравата         

          нестинарски танц над мен ?

 

          Пламтящото небе отгоре ми,

          зейналата тази вряща яма,

          с нещо тя напомня ми

          на отворена кървяща рана.

 

          Разтопяват се пронизващо

                                        в душата ми

          капки зноен небосвод,

          гори сърцето ми разкалено -

          затуй са те приятели -

          залезът и заника на т. нар.

                                          мой Живот!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно...отново. Ама пак ме боли някак. От теб ли е или си е от мен? Може да прелива от един в друг. Липсваше ми, много, наистина...
  • Сърдечно ти благодаря,Сан! Поздрави с усмивка!
  • Красиво е! Поздрави за стиха Валентин!
  • Благодаря ви, че ме посетихте в този отпускарски сезон, приятели мои, Ицо, Веси, Ели /voda/! Топли поздрави!
  • залезите са красиви, ако носят тиха звездна нощ...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...