Защо така обичам залеза,
с облачета разтопена мед
и птици, изплитащи в
жаравата
нестинарски танц над мен ?
Пламтящото небе отгоре ми,
зейналата тази вряща яма,
с нещо тя напомня ми
на отворена кървяща рана.
Разтопяват се пронизващо
в душата ми
капки зноен небосвод,
гори сърцето ми разкалено -
затуй са те приятели -
залезът и заника на т. нар.
мой Живот!
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
