Защо така обичам залеза,
с облачета разтопена мед
и птици, изплитащи в
жаравата
нестинарски танц над мен ?
Пламтящото небе отгоре ми,
зейналата тази вряща яма,
с нещо тя напомня ми
на отворена кървяща рана.
Разтопяват се пронизващо
в душата ми
капки зноен небосвод,
гори сърцето ми разкалено -
затуй са те приятели -
залезът и заника на т. нар.
мой Живот!
© Валентин Василев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
