Защо така обичам залеза,
с облачета разтопена мед
и птици, изплитащи в
жаравата
нестинарски танц над мен ?
Пламтящото небе отгоре ми,
зейналата тази вряща яма,
с нещо тя напомня ми
на отворена кървяща рана.
Разтопяват се пронизващо
в душата ми
капки зноен небосвод,
гори сърцето ми разкалено -
затуй са те приятели -
залезът и заника на т. нар.
мой Живот!
© Валентин Василев Всички права запазени