ЗАЛЕЗЪТ

Залезът свежда тъжно черните си мигли.
Под тях денят взривява пламъци последни.
Върху вечерницата той разпръсва стигми -
огън спомени - път към дни ненагледни.

Утре от ресниците тихо ще закапят сълзи...
Топло ще ги прегърне сухата жадна земя.
Върху листата бяла тайна ще се настани,
ще ги изрисува – красиви есенни цветя...

Месецът ще е нов, с нови потайности -
срещи, докосване, огън пламтящ и сняг,
тичане с мечтите сърдечни до крайности...
Нека е любов... в душите мечтания бряг...!

30 09 2018