2 oct 2019, 7:47

Залезът

  Poesía
443 0 0

ЗАЛЕЗЪТ

 

Залезът свежда тъжно черните си мигли.
Под тях денят взривява пламъци последни.
Върху вечерницата той разпръсва стигми -
огън спомени - път към дни ненагледни.

 

Утре от ресниците тихо ще закапят сълзи...
Топло ще ги прегърне сухата жадна земя.
Върху листата бяла тайна ще се настани,
ще ги изрисува – красиви есенни цветя...

 

Месецът ще е нов, с нови потайности -
срещи, докосване, огън пламтящ и сняг,
тичане с мечтите сърдечни до крайности...
Нека е любов... в душите мечтания бряг...!

 

30 09 2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...