Залезът е в мойта чаша
За наздравица аз чаша вдигнах,
виното разпръскваше ухания.
Пред очите си видях... и о, застинах,
залезът ми правеше компания!
На ръбчето, на чашата ми седнал,
кръстосал крак, ме гледаше с очи.
Към миглите ми с нежен лъч посегнал,
галейки ги, каза: " Хайде почерпи!".
Царствено от колесницата си слезе,
на масата той всички покори.
Във чашата си, пуснах го да влезе,
на "Глера" аромата одобри.
И после, в плам, одеждите размаха,
целуна лятото, изпращал го сега.
На нас, със свилен поглед ни помаха,
извика: "Ще дойде скоро есента!".
На своя брат, морето гръб подложи,
пътят му във златно оцвети...
че нетърпеливи, малките госпожи...
да се родят, очакваха, в звезди.
04.10.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
