3 авг. 2010 г., 15:43

Залезът на Скалата

1K 0 1

Блян, мечта... надежда,

мотив за нов живот или порок?

Омаен аромат на пролет,

забулен в сивота от неизвестност.

Да дишам аз, отново призоваваш ти,

но скалата в моята душа не трепва!

Живот... любов или страдание...

отново болка или просто орис...

Дали намирам смисъл в това?

Да вярвам искаш... но дали го искам аз?

За Бога, искам... но не мога!

Разбита в скалата пак е моята душа!

И ти отново се превърна в мираж,

а аз стоя... непоклатимата скала,

заливана в бунта на вълните!

... И пак настъпи залез... а аз все там стоя!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариан Горанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "... И пак настъпи залез... а аз все там стоя!"
    Чудесен стих, приятелю! И честит празник - да ти е живо и здраво името!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...