Залезът на Скалата
Блян, мечта... надежда,
мотив за нов живот или порок?
Омаен аромат на пролет,
забулен в сивота от неизвестност.
Да дишам аз, отново призоваваш ти,
но скалата в моята душа не трепва!
Живот... любов или страдание...
отново болка или просто орис...
Дали намирам смисъл в това?
Да вярвам искаш... но дали го искам аз?
За Бога, искам... но не мога!
Разбита в скалата пак е моята душа!
И ти отново се превърна в мираж,
а аз стоя... непоклатимата скала,
заливана в бунта на вълните!
... И пак настъпи залез... а аз все там стоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариан Горанов Всички права запазени
