3 ago 2010, 15:43

Залезът на Скалата

1K 0 1

Блян, мечта... надежда,

мотив за нов живот или порок?

Омаен аромат на пролет,

забулен в сивота от неизвестност.

Да дишам аз, отново призоваваш ти,

но скалата в моята душа не трепва!

Живот... любов или страдание...

отново болка или просто орис...

Дали намирам смисъл в това?

Да вярвам искаш... но дали го искам аз?

За Бога, искам... но не мога!

Разбита в скалата пак е моята душа!

И ти отново се превърна в мираж,

а аз стоя... непоклатимата скала,

заливана в бунта на вълните!

... И пак настъпи залез... а аз все там стоя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариан Горанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "... И пак настъпи залез... а аз все там стоя!"
    Чудесен стих, приятелю! И честит празник - да ти е живо и здраво името!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....