17 янв. 2018 г., 18:49

Залезът в мен

2.9K 17 30

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!

 

С последните си топлещи лъчи
поетът в мене пак ще ви погали.
А моята душа ще премълчи
несбъднатото... За да го прежали!

 

Раздадох се до сетния си грош -
в печалбата, за други немислима.
След залеза ще дойде дълга нощ,
когато мене няма да ме има.

 

Но днес все още грея. И гори
в ръцете ми дареното до века.
Едно сърце поне да покори
или роди една усмивка мека.

 

Това ми стига. Котва към Едем
на кораб, който в залеза отплава.
Изгубва ме светът. Но не съвсем,
щом топлих го в лъчи от незабрава.

 

Живея в залез. Огнен благослов.
Кръвта кипи в последната ми песен.
А в изгрева оттатък ще съм зов,
с един живот, до сетен дъх принесен.

 

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Здравейте, приятели на моите стихове! Завръщам се, надявам се задълго!  :)

Комментарии

Комментарии

  • Толкова е хубаво... стихът ти като стих е съвършен, но за мен лично чувството е по-важно, а то е ...толкова хубаво...Благодаря ти, Ясене!
  • Благодаря ти, Ирина! Където има изгрев, там идва и залез! Но е прекрасно, когато след залеза творецът си легне с мир в сърцето, че е извършил мисията си!
  • Като чета тези адмирации и съм щастлива,че съм в редицата...Навсякъде виждам съвършенство и разнообразие!!Само някъде се чувства нотка на тъга/"живея в залез","..последната ми песен.."/
  • Благодаря Ви, Пламена! Правите ме щастлив, защото подобни думи осмислят сътвореното от сърцето ми!
  • Много завладяваща поезия! Всеки стих грабва още от първия ред!
    Чета Ви с респект и удоволствие!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...