Заличавайки себе си
Заобикаляйки погледа на истината,
не прави и околните слепци.
Искреност - замъглена отдалеч,
липсват, сякаш вече ясни сини очи.
Сграбчени от пресилено мислене и изчисление,
все по-надолу пропадат думите от сърце.
Сред тенденция за скрития смисъл на разговора,
някак убягват онези честни и директни.
Подавайки на другия студена, суха ръка,
си непосилен да дариш топлина.
... Това не е важно сега,
обзема ни друга ценностна политика -
съблечи костюма на старото „Аз”,
захвърли по пътя добродетели излишни,
печалба не носят и не водят до върха,
нека изтрием тази усмивка.
Съпричасност, разбирателство и обич,
... отживелици безмислени.
Давай напред, гордо изправил глава,
анализирайки поредната победа,
смразявайки потенциалните конкуренти
с привидна усмивка, леден поглед и
за жалост изстинали ръце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Петрова Все права защищены
