valqka (Валентин Василев)
515 2124
6 июн. 2015 г., 21:25

Залог 

  Поэзия
311 0 3

 

 

Живота го гледам фронтално,

в анфас, право в очите,

в ненаситната, раззината паст.

И той ме зяпа най-нахално,

дори сърдито ми кима -

и за здравно-осигурените имам час ...

От време на време аз също си мисля

/някак си съвсем най-случайно/,

за онзи забравен вихър в косите

и наближаващото време прощално

на един отронен от вятъра лист ...

Възмущава се тогава душата -

а онова пламъче, дето в мене гори,

знаеш ли как пазя го с длани,

сам нима искаш да го гасиш ...?

Не, не, душице златна, пази го,

то е моя най-последен залог,

че утре пак ще ме има,

за да се надмразваме с този Живот ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво! Мъдри прозрения има тук.
    Особено ме впечатли финалът...
  • Драги Мисана и останалите, които не ме подминахте, благодаря ви! Топли поздрави от мен!
  • В мрежата от въпроси за живота, напомняща тресавище, се давим, но пламъчето трябва да опазим!

    Харесах, Валентине! Оригинален поглед имаш, облечен в поезия!
Предложения
: ??:??