Залог
Живота го гледам фронтално,
в анфас, право в очите,
в ненаситната, раззината паст.
И той ме зяпа най-нахално,
дори сърдито ми кима -
и за здравно-осигурените имам час ...
От време на време аз също си мисля
/някак си съвсем най-случайно/,
за онзи забравен вихър в косите
и наближаващото време прощално
на един отронен от вятъра лист ...
Възмущава се тогава душата -
а онова пламъче, дето в мене гори,
знаеш ли как пазя го с длани,
сам нима искаш да го гасиш ...?
Не, не, душице златна, пази го,
то е моя най-последен залог,
че утре пак ще ме има,
за да се надмразваме с този Живот ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Драги Мисана и останалите, които не ме подминахте, благодаря ви! Топли поздрави от мен!
-
В мрежата от въпроси за живота, напомняща тресавище, се давим, но пламъчето трябва да опазим!
Харесах, Валентине! Оригинален поглед имаш, облечен в поезия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Особено ме впечатли финалът...