valqka (Валентин Василев)
515 2124
6.06.2015 г., 21:25 ч.

Залог 

  Поезия
310 0 3

 

 

Живота го гледам фронтално,

в анфас, право в очите,

в ненаситната, раззината паст.

И той ме зяпа най-нахално,

дори сърдито ми кима -

и за здравно-осигурените имам час ...

От време на време аз също си мисля

/някак си съвсем най-случайно/,

за онзи забравен вихър в косите

и наближаващото време прощално

на един отронен от вятъра лист ...

Възмущава се тогава душата -

а онова пламъче, дето в мене гори,

знаеш ли как пазя го с длани,

сам нима искаш да го гасиш ...?

Не, не, душице златна, пази го,

то е моя най-последен залог,

че утре пак ще ме има,

за да се надмразваме с този Живот ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво! Мъдри прозрения има тук.
    Особено ме впечатли финалът...
  • Драги Мисана и останалите, които не ме подминахте, благодаря ви! Топли поздрави от мен!
  • В мрежата от въпроси за живота, напомняща тресавище, се давим, но пламъчето трябва да опазим!

    Харесах, Валентине! Оригинален поглед имаш, облечен в поезия!
Предложения
: ??:??