19 дек. 2009 г., 19:00

Замъкът 

  Поэзия
987 0 18

Наоколо се виждат само руини,

а някога издигал се е чуден замък.

Спри! Сякаш чувам песен стара да звучи

от останалия като спомен камък.

 

Тук, където само твари адски пълзят,

казват, живели едни злобни хора

и неуморни били те да плетат

интрига след интрига – без умора.

 

Отровени, обесени, удавени –

така приключвали те земния си път.

Не, не е чудно, че от Бог забравени,

се мъчели много преди да умрат.

 

Тогава небесата, разгневени,

на ада поверили този кът чудесен

да сее там беди, войни, проблеми,

за да остане само камъкът и тази песен.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??