Замъкът
Наоколо се виждат само руини,
а някога издигал се е чуден замък.
Спри! Сякаш чувам песен стара да звучи
от останалия като спомен камък.
Тук, където само твари адски пълзят,
казват, живели едни злобни хора
и неуморни били те да плетат
интрига след интрига – без умора.
Отровени, обесени, удавени –
така приключвали те земния си път.
Не, не е чудно, че от Бог забравени,
се мъчели много преди да умрат.
Тогава небесата, разгневени,
на ада поверили този кът чудесен
да сее там беди, войни, проблеми,
за да остане само камъкът и тази песен.
© Весислава Савова All rights reserved.
