19.12.2009 г., 19:00 ч.

Замъкът 

  Поезия
888 0 18

Наоколо се виждат само руини,

а някога издигал се е чуден замък.

Спри! Сякаш чувам песен стара да звучи

от останалия като спомен камък.

 

Тук, където само твари адски пълзят,

казват, живели едни злобни хора

и неуморни били те да плетат

интрига след интрига – без умора.

 

Отровени, обесени, удавени –

така приключвали те земния си път.

Не, не е чудно, че от Бог забравени,

се мъчели много преди да умрат.

 

Тогава небесата, разгневени,

на ада поверили този кът чудесен

да сее там беди, войни, проблеми,

за да остане само камъкът и тази песен.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??