Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
18 сент. 2007 г., 16:05

Запалих свещ 

  Поэзия
680 0 8

Запалих свещ, за да ме стопли,
както стоплях се преди до теб,
заслушана във восъчните вопли,
часовника превъртах все напред.
А ъгълът без минало подремваше
с равномерно дишане в гърдите,
гордостта ми в шепите изземваше -
завещана ми без давност от дедите.
Молех се за другите - наумно,
огънят в очите ми се вглеждаше,
заплаках - стана ми бездумно,
а утре нереално ми изглеждаше.
Сълзи се скриха восъчно в свещта
и попиха в пазвата на пламъка,
опитах от горчивината на нощта
и с чаша самота прокарах залъка.

© Елица Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??