Запалих свещ
Запалих свещ, за да ме стопли,
както стоплях се преди до теб,
заслушана във восъчните вопли,
часовника превъртах все напред.
А ъгълът без минало подремваше
с равномерно дишане в гърдите,
гордостта ми в шепите изземваше -
завещана ми без давност от дедите.
Молех се за другите - наумно,
огънят в очите ми се вглеждаше,
заплаках - стана ми бездумно,
а утре нереално ми изглеждаше.
Сълзи се скриха восъчно в свещта
и попиха в пазвата на пламъка,
опитах от горчивината на нощта
и с чаша самота прокарах залъка.
© Елица Стоянова All rights reserved.
