28 апр. 2009 г., 13:30

Запази мига

1.1K 0 3

Сутрин тихо се събуждам

и мислите за теб

ме докосват с мека топлина.

 

Когато ти поглъщаш

всички мои утринни мечти,

когато ме привикваш,

като вятър вплел

в косите ми звезди.

 

Когато ме усещаш

и аз докосвам теб с очи,

пронизващи сърцето ти,

във мен крещи едно

голямо - Остани...!!!

 

Остани в мига, в деня, във мрака!

Във всички мои светове бъди!

До мен върви, бъди попътен вятър!

За мен гори, слънчева заря бъди!

 

И изгрев ти бъди, прогонил мрака,

и свежа утринна роса,

докоснала лика ми в утро,

разцъфтяло в пролетта.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Велинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • очарователно...и много красиво...написано с много чувство.
  • "За мен гори, слънчева заря бъди!"
    ........................................................
    Силен и докосващ сърцето стих, красиви метафори!
    Много ми хареса! Пожелавам щастливо сбъднати мечти!
    ПОЗДРАВИ!
  • Личи си че си галена,
    но никой не е достатъчно от това...

    Харесах!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...