28 abr 2009, 13:30

Запази мига

1.1K 0 3

Сутрин тихо се събуждам

и мислите за теб

ме докосват с мека топлина.

 

Когато ти поглъщаш

всички мои утринни мечти,

когато ме привикваш,

като вятър вплел

в косите ми звезди.

 

Когато ме усещаш

и аз докосвам теб с очи,

пронизващи сърцето ти,

във мен крещи едно

голямо - Остани...!!!

 

Остани в мига, в деня, във мрака!

Във всички мои светове бъди!

До мен върви, бъди попътен вятър!

За мен гори, слънчева заря бъди!

 

И изгрев ти бъди, прогонил мрака,

и свежа утринна роса,

докоснала лика ми в утро,

разцъфтяло в пролетта.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Велинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • очарователно...и много красиво...написано с много чувство.
  • "За мен гори, слънчева заря бъди!"
    ........................................................
    Силен и докосващ сърцето стих, красиви метафори!
    Много ми хареса! Пожелавам щастливо сбъднати мечти!
    ПОЗДРАВИ!
  • Личи си че си галена,
    но никой не е достатъчно от това...

    Харесах!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...