28.04.2009 г., 13:30

Запази мига

1.1K 0 3

Сутрин тихо се събуждам

и мислите за теб

ме докосват с мека топлина.

 

Когато ти поглъщаш

всички мои утринни мечти,

когато ме привикваш,

като вятър вплел

в косите ми звезди.

 

Когато ме усещаш

и аз докосвам теб с очи,

пронизващи сърцето ти,

във мен крещи едно

голямо - Остани...!!!

 

Остани в мига, в деня, във мрака!

Във всички мои светове бъди!

До мен върви, бъди попътен вятър!

За мен гори, слънчева заря бъди!

 

И изгрев ти бъди, прогонил мрака,

и свежа утринна роса,

докоснала лика ми в утро,

разцъфтяло в пролетта.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • очарователно...и много красиво...написано с много чувство.
  • "За мен гори, слънчева заря бъди!"
    ........................................................
    Силен и докосващ сърцето стих, красиви метафори!
    Много ми хареса! Пожелавам щастливо сбъднати мечти!
    ПОЗДРАВИ!
  • Личи си че си галена,
    но никой не е достатъчно от това...

    Харесах!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...