Сутрин тихо се събуждам
и мислите за теб
ме докосват с мека топлина.
Когато ти поглъщаш
всички мои утринни мечти,
когато ме привикваш,
като вятър вплел
в косите ми звезди.
Когато ме усещаш
и аз докосвам теб с очи,
пронизващи сърцето ти,
във мен крещи едно
голямо - Остани...!!!
Остани в мига, в деня, във мрака!
Във всички мои светове бъди!
До мен върви, бъди попътен вятър!
За мен гори, слънчева заря бъди!
И изгрев ти бъди, прогонил мрака,
и свежа утринна роса,
докоснала лика ми в утро,
разцъфтяло в пролетта.
© Ирена Велинова Всички права запазени