Запели, заговорили ...
(Благодаря на Найден за помощта
при оформянето на песента :) )
Моме тъмноока, защо си тъжна,
кой отне усмивката ти от лицето?
Кажи ми, мога ли да ти я върна,
защо тревожно ти тупти сърцето?
Два кладенеца са очите ми - сълзят.
Мъж дохожда с цветето до мен.
Чакам устните му да се престрашат,
да ми издумат, но… мълчи смутен.
Не смее, моме, как да ти продума,
че който види те и мигом онемява.
И как, кажи ми, той да те наддума,
заговориш ли... и птица се стаява.
Той нека заговори, аз ще замълча.
Ще слушам думите му занемяла.
Ще съм кошута, няма да гълча.
От гласа му ще отпивам зажадняла.
Когато идва, образа му не видя ли?
Как изглежда този тайнствен мъж?
Лицето му в тъмата не позна ли,
не го ли спря и заговори ни веднъж?
Ти защо реши, че вечер ме вестява?
Как сети се, че образа му не съзирам?
Я ми кажи? - Ти ли бе нощес тъдява?
Ти си бил! Сега вече те разбирам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
