Заплака зимата
Заплака зимата. Сълзи студени.
Изпрати с ярост ветрове.
На прага веч е пролетта зелена
и гони бели снегове.
Бушува и вилнее. Но и ний тъжиме.
Не беше снежна тука тя.
Дървета зъзнат оголели,
без чудно бяла красота.
Шейната детска плачеше в мазето.
Не сетила целувка от снега.
И час по час поглежда към небето,
от там на зло вали дъжда.
Заплака зимата. Сълзи студени.
А нейде има бели снегове.
Повярвай! Ние те обичаме!
След есента пак тебе ще зовем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
