Заплака зимата
Заплака зимата. Сълзи студени.
Изпрати с ярост ветрове.
На прага веч е пролетта зелена
и гони бели снегове.
Бушува и вилнее. Но и ний тъжиме.
Не беше снежна тука тя.
Дървета зъзнат оголели,
без чудно бяла красота.
Шейната детска плачеше в мазето.
Не сетила целувка от снега.
И час по час поглежда към небето,
от там на зло вали дъжда.
Заплака зимата. Сълзи студени.
А нейде има бели снегове.
Повярвай! Ние те обичаме!
След есента пак тебе ще зовем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
