Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
Jan 27, 2007, 2:34 PM

Заплака зимата

  Poetry
961 0 31

Заплака зимата. Сълзи студени.

Изпрати с ярост ветрове.

На прага веч е пролетта зелена

и гони бели снегове.

 

Бушува и вилнее. Но и ний тъжиме.

Не беше снежна тука тя.

Дървета зъзнат оголели,

без чудно бяла красота.

 

Шейната детска плачеше в мазето.

Не сетила целувка от снега.

И час по час поглежда към небето,

от там на зло вали дъжда.

 

Заплака зимата. Сълзи студени.

А нейде има бели снегове.

Повярвай! Ние те обичаме!

След есента пак тебе ще зовем.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0