31 окт. 2013 г., 17:09

Заплаши ме един поет

708 0 5
  Заплаши ме един поет,
че някога ще ме убие.

Разбрал е, че като поет
безсмъртие не ще добие,
и е решил да ме убие.

С надеждата, че някой път,
разбира се, след мнооого време,
във ребусите ще четат:

“Фамилията на поета,
от завист и човешка злоба,
изпратил Ангел Чортов в гроба.”   Уж не понасял комунистите, обаче мотивът му е толкова прозрачен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • “Фамилията на поета,
    от завист и човешка злоба,
    изпратил Ангел Чортов в гроба.”

    Уникално.
    Никак не е лесно фино да посочиш това, което трябва да бъде посочено(и то без жестът да изглежда грозно). Поздрави!
  • Благодаря Миглена, Краси и Дениска! Вероятно дразни това самоспоменаване на ника. То затова е в хумор, защото е смешно да си го помисли човек.
    Но антикомунистите са толкова зли и агресивни! Само да си казал, че не одобряваш протестите, и за тях се превръщаш в гаден комунист, който е за убиване!
  • Ох Салиери лудо ще завиди,
    на гибел ти, този mortusArt...
    И няма начини почести да види,
    Ангар е поетичният Моцарт!
  • Пффф!Голям образ си ти, направо си за убиване!
  • Леле мале!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...