Заплели клони нежни длани
пропускат слънчеви лъчи
на залеза неразгадани тайни
през тях във кръг върти.
Поглъщам във очите свити
вълшебното сияйно колело
в дъга през златни листи
преплита слънцето крило!
Дочувам шепот, нежен звук,
тревите трепкат, а лъчите
докоснали са всеки стрък
с омаята на цветовете...
От кехлибареното златно
разля се в нежно розово!
И замечтано и красиво
задряма слънце омагьосано...
© Евгения Тодорова Все права защищены