21.07.2006 г., 10:51

Заплели клони.....

799 0 13

Заплели клони нежни длани
пропускат слънчеви лъчи
на залеза неразгадани тайни
през тях във кръг върти.
Поглъщам във очите свити
вълшебното сияйно колело
в дъга през златни листи
преплита слънцето крило!
Дочувам шепот, нежен звук,
тревите трепкат, а лъчите
докоснали са всеки стрък
с омаята на цветовете...
От кехлибареното златно
разля се в нежно розово!
И замечтано и красиво
задряма слънце омагьосано...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...