Заплели клони нежни длани
пропускат слънчеви лъчи
на залеза неразгадани тайни
през тях във кръг върти.
Поглъщам във очите свити
вълшебното сияйно колело
в дъга през златни листи
преплита слънцето крило!
Дочувам шепот, нежен звук,
тревите трепкат, а лъчите
докоснали са всеки стрък
с омаята на цветовете...
От кехлибареното златно
разля се в нежно розово!
И замечтано и красиво
задряма слънце омагьосано...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
