31 авг. 2007 г., 20:07

Запомни ме

964 0 6
Запомни ме!
Като вятъра бурен, как разпилявам твоите мисли.
И като зимния студ, как наливам в очите ти сълзи.

Запомни ме!
Като огън развихрен, да опустошавам душата ти.
И като водата студена да смразявам дъхът ти.

Запомни ме!
Като есенен лист, как по тебе безцелно се скитам.
И да изчезвам далеч в полумрак, омагьосан от вятъра.

Запомни ме!
Да се завръщам с изгрева, уморено, в очите ти.
И със залеза тихо пак надалеч да изчезвам.

Запомни ме!
Как ръцете разперила жадно, живота прегръщам.
И как с писък неистов, до болка, в него се впивам.

Запомни ме!
С безсрамната болка, която внесох в дните ти скучни.
И думите, с които без жал оковавах душата ти.

Запомни ме!
Като егоист, нехайно пилеещ, без време, твоите чувства.
И как ненаситно, до дъно изпивах мечтите ти.

Запомни ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оооо, страхотно! Истинско.
  • Този стих ми харесва. Не ме инресуват критиците(дори ония настанили се в мен).Не знам защо...Искреност и...искреност не гладка , а каквато трябва да бъде.
  • Помним те...
    Но къде си...
    Поздрави!
  • Невероятно! Поздравления
  • Ще те запомни Леа, няма начин.
    Прекарасно е!
    Поздрави

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...