Запомни ме
Запомни ме!
Като вятъра бурен, как разпилявам твоите мисли.
И като зимния студ, как наливам в очите ти сълзи.
Запомни ме!
Като огън развихрен, да опустошавам душата ти.
И като водата студена да смразявам дъхът ти.
Запомни ме!
Като есенен лист, как по тебе безцелно се скитам.
И да изчезвам далеч в полумрак, омагьосан от вятъра.
Запомни ме!
Да се завръщам с изгрева, уморено, в очите ти.
И със залеза тихо пак надалеч да изчезвам.
Запомни ме!
Как ръцете разперила жадно, живота прегръщам.
И как с писък неистов, до болка, в него се впивам.
Запомни ме!
С безсрамната болка, която внесох в дните ти скучни.
И думите, с които без жал оковавах душата ти.
Запомни ме!
Като егоист, нехайно пилеещ, без време, твоите чувства.
И как ненаситно, до дъно изпивах мечтите ти.
Запомни ме!
Като вятъра бурен, как разпилявам твоите мисли.
И като зимния студ, как наливам в очите ти сълзи.
Запомни ме!
Като огън развихрен, да опустошавам душата ти.
И като водата студена да смразявам дъхът ти.
Запомни ме!
Като есенен лист, как по тебе безцелно се скитам.
И да изчезвам далеч в полумрак, омагьосан от вятъра.
Запомни ме!
Да се завръщам с изгрева, уморено, в очите ти.
И със залеза тихо пак надалеч да изчезвам.
Запомни ме!
Как ръцете разперила жадно, живота прегръщам.
И как с писък неистов, до болка, в него се впивам.
Запомни ме!
С безсрамната болка, която внесох в дните ти скучни.
И думите, с които без жал оковавах душата ти.
Запомни ме!
Като егоист, нехайно пилеещ, без време, твоите чувства.
И как ненаситно, до дъно изпивах мечтите ти.
Запомни ме!
© Лилия All rights reserved.
