11 февр. 2008 г., 11:49

Запознанство със СМЪРТТА

1K 0 8
 

Видях я, проклетницата.

Красива бе, но и отблъскващото грозна.

Уж истинска, а от нищото създадена.

Почувствах я, вещицата.

Ръцете й ледени, но копнеещи прегръдка.

Гласът й мелодичен, а как изтезаваше слуха ми.

Намразих я преди да я познавам, клетницата.

Нали такова за нея е всеобщото мнение.

По-силна е от нас, това е причината да я презираме.

Различна е! Не я разбирам.

Приветства ме, подкани ме при нея,

но видя страха в погледа и ме изгони.

Прошепна: "Рано е! Не е готова!"

Тръгна си, но вместо СБОГОМ, чух "До скоро виждане"

Това бе запознанството ми със СМЪРТТА!

 

бележка:Преживяно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....