Видях я, проклетницата.
Красива бе, но и отблъскващото грозна.
Уж истинска, а от нищото създадена.
Почувствах я, вещицата.
Ръцете й ледени, но копнеещи прегръдка.
Гласът й мелодичен, а как изтезаваше слуха ми.
Намразих я преди да я познавам, клетницата.
Нали такова за нея е всеобщото мнение.
По-силна е от нас, това е причината да я презираме.
Различна е! Не я разбирам.
Приветства ме, подкани ме при нея,
но видя страха в погледа и ме изгони. ...