Запустелите къщи
Като грохнали тъжни старици
край обраслия в бурени път,
скрити зад подивели лозници,
запустелите къщи мълчат.
Закованите, прашни прозорци,
сякаш са ослепели очи.
Вместо стъпки човешки на двора,
буйна млада коприва цъфти.
Престарелите майки ги няма -
да поседнат на припек отвън.
Светлинка през нощта да запалят.
Синовете да чакат насън.
Две череши презряват. И смучат
сладък сок зажаднели оси.
Пред колибката празна на кучето
разкопчана каишка лежи.
май 1993
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
