16 abr 2011, 11:00

Запустелите къщи

  Poesía
2.4K 0 11

Като грохнали тъжни старици

край обраслия в бурени път,

скрити зад подивели лозници,

запустелите къщи мълчат.

 

Закованите, прашни прозорци,

сякаш са ослепели очи.

Вместо стъпки човешки на двора,

буйна млада коприва цъфти.

 

Престарелите майки ги няма -

да поседнат на припек отвън.

Светлинка през нощта да запалят.

Синовете да чакат насън.

 

Две череши презряват. И смучат

сладък сок зажаднели оси.

Пред колибката празна на кучето

разкопчана каишка лежи.

 

                                                                   май 1993

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...