22 июн. 2007 г., 18:41

Заради чужди вини... 

  Поэзия
958 0 4
Вървя забързана по мокрите паважи,
загледана в кристалните води.
Учудена, че грейва слънце в небето
и че една целувка стопли нашите души.

Студът изплъзва се от тъмнината,
задушила малкото ми сърчице.
А в него има много, много...
което може да ти даде.

Но още е уплашено, сковано,
невярващо в любовта.
Не желаещо да бъде пак свряно
в тъмния ъгъл на чужда вина.

© Гергана Савова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??