24 мар. 2008 г., 16:31

Заради твоята любов...

1.9K 1 22
Ще ме сочат със пръст утре хората,
ще съм кокал в устата на вълци
и сърцето ми - събрало умората,
ще пробождат със остри тризъбци.

Ще потъвам в очите им грешна,
понесла на ада огньовете!
Ще съм майчина скръб безутешна,
ще ме плюят деца по дворовете...

Ще разпъват на кръст гордостта ми,
без да трепнат дори и веднъж,
че без срам подарих любовта си
на женен за другата мъж.

Нека цяла разтърсят земята -
щом си с мен, няма как да боли!

Но защо ли видях през сълзата
как със пръст ме посочи и ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • настръхнах, много ме развълнува
  • Нека цяла разтърсят земята -
    щом си с мен, няма как да боли!

    Но защо ли видях през сълзата
    как със пръст ме посочи и ти...
    Браво,поздравления за хубавия стих!!!Поздравчета
  • Заболя ме от този стих,заболя ме истински...Поздравления,Васка и не забравяй,че и ти имаш пръст ,с който да ги сочиш, момиче!
  • Силно чувство - докосна ме!
    Поздравления!
  • "Нека цяла разтърсят земята -
    щом си с мен, няма как да боли!

    Но защо ли видях през сълзата
    как със пръст ме посочи и ти..."

    ...!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...