Заради твоята любов...
Ще ме сочат със пръст утре хората,
ще съм кокал в устата на вълци
и сърцето ми - събрало умората,
ще пробождат със остри тризъбци.
Ще потъвам в очите им грешна,
понесла на ада огньовете!
Ще съм майчина скръб безутешна,
ще ме плюят деца по дворовете...
Ще разпъват на кръст гордостта ми,
без да трепнат дори и веднъж,
че без срам подарих любовта си
на женен за другата мъж.
Нека цяла разтърсят земята -
щом си с мен, няма как да боли!
Но защо ли видях през сълзата
как със пръст ме посочи и ти...
ще съм кокал в устата на вълци
и сърцето ми - събрало умората,
ще пробождат със остри тризъбци.
Ще потъвам в очите им грешна,
понесла на ада огньовете!
Ще съм майчина скръб безутешна,
ще ме плюят деца по дворовете...
Ще разпъват на кръст гордостта ми,
без да трепнат дори и веднъж,
че без срам подарих любовта си
на женен за другата мъж.
Нека цяла разтърсят земята -
щом си с мен, няма как да боли!
Но защо ли видях през сълзата
как със пръст ме посочи и ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
