Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18 мая 2008 г., 21:58

Заричане 

  Поэзия » Любовная
759 0 13

Необратимо, като пъзел

подрежда ме съдбата

във порутените свои клетки.

Очи затварям, а реки

от вътрето в сърцето ми потичат.

Заричам се. От страх, че те изгубвам.

Да не докосвам с устни твоите устни.

Да те обичам тихо, мълчешком.

А те жадувам като въздуха в гърдите.

Едничкото, което ми остана

е да искам да си жив, щастлив.

Да мога само с длан да те докосна,

когато казвам "добър ден".

И той да е добър за теб!

Защото в този миг и час

сбогувам се с мечтата си по теб.

И моля те! Прости и забрави!

 

 

 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??