Заричане
959
0
13
Необратимо, като пъзел
подрежда ме съдбата
във порутените свои клетки.
Очи затварям, а реки
от вътрето в сърцето ми потичат.
Заричам се. От страх, че те изгубвам.
Да не докосвам с устни твоите устни.
Да те обичам тихо, мълчешком.
А те жадувам като въздуха в гърдите.
Едничкото, което ми остана
е да искам да си жив, щастлив.
Да мога само с длан да те докосна,
когато казвам "добър ден".
И той да е добър за теб!
Защото в този миг и час
сбогувам се с мечтата си по теб.
И моля те! Прости и забрави!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
