Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
May 18, 2008, 9:58 PM

Заричане 

  Poetry » Love
758 0 13

Необратимо, като пъзел

подрежда ме съдбата

във порутените свои клетки.

Очи затварям, а реки

от вътрето в сърцето ми потичат.

Заричам се. От страх, че те изгубвам.

Да не докосвам с устни твоите устни.

Да те обичам тихо, мълчешком.

А те жадувам като въздуха в гърдите.

Едничкото, което ми остана

е да искам да си жив, щастлив.

Да мога само с длан да те докосна,

когато казвам "добър ден".

И той да е добър за теб!

Защото в този миг и час

сбогувам се с мечтата си по теб.

И моля те! Прости и забрави!

 

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??