18.05.2008 г., 21:58 ч.
Заричане
825
0
13
Необратимо, като пъзел
подрежда ме съдбата
във порутените свои клетки.
Очи затварям, а реки
от вътрето в сърцето ми потичат.
Заричам се. От страх, че те изгубвам.
Да не докосвам с устни твоите устни.
Да те обичам тихо, мълчешком.
А те жадувам като въздуха в гърдите.
Едничкото, което ми остана
е да искам да си жив, щастлив.
Да мога само с длан да те докосна, ...
подрежда ме съдбата
във порутените свои клетки.
Очи затварям, а реки
от вътрето в сърцето ми потичат.
Заричам се. От страх, че те изгубвам.
Да не докосвам с устни твоите устни.
Да те обичам тихо, мълчешком.
А те жадувам като въздуха в гърдите.
Едничкото, което ми остана
е да искам да си жив, щастлив.
Да мога само с длан да те докосна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Евгения Тодорова Всички права запазени
Предложения
-
-
Не заспах... Като смърт ще е дълга нощта. Черни шалове мята над земята студена. Отвисоко се хили кръ...
-
Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
-
Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
