Необратимо, като пъзел
подрежда ме съдбата
във порутените свои клетки.
Очи затварям, а реки
от вътрето в сърцето ми потичат.
Заричам се. От страх, че те изгубвам.
Да не докосвам с устни твоите устни.
Да те обичам тихо, мълчешком.
А те жадувам като въздуха в гърдите.
Едничкото, което ми остана
е да искам да си жив, щастлив.
Да мога само с длан да те докосна, ...