22 июл. 2004 г., 12:22

Заровени бисери

1.5K 0 1

Шепа прашинки събирам
сякаш дават живот...,
в тези трохички намирам
капчици вярна любов.

Скрити,в душата прибрани,
пазени бисери в нас.
Чувствата стриктно подбрани
даващи толкова власт.

Шепи в гръдта пак съм свила,
стискам в юмруци ръце.
Тези заровени бисери бих подарила,
за да те върна при мене поне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за оценките!Радвам се,че ви харесва!
    Трудно е да се живее с любовта,защото след нея остават рани,но ако я няма не виждам смисъл да съществуваме.Не говоря само за любов м/у двама влюбени,а и за любовта м/у приятели,роднини,деца.За да я има е трябвало да е така.
    Всеки носи заровени бисери в себе си.Ужасното е ако тези чуства са на омраза и гнав.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...