Шепа прашинки събирам
сякаш дават живот...,
в тези трохички намирам
капчици вярна любов.
Скрити,в душата прибрани,
пазени бисери в нас.
Чувствата стриктно подбрани
даващи толкова власт.
Шепи в гръдта пак съм свила,
стискам в юмруци ръце.
Тези заровени бисери бих подарила,
за да те върна при мене поне!
© Весела Йотова Todos los derechos reservados
Трудно е да се живее с любовта,защото след нея остават рани,но ако я няма не виждам смисъл да съществуваме.Не говоря само за любов м/у двама влюбени,а и за любовта м/у приятели,роднини,деца.За да я има е трябвало да е така.
Всеки носи заровени бисери в себе си.Ужасното е ако тези чуства са на омраза и гнав.