22 jul 2004, 12:22

Заровени бисери

  Poesía
1.5K 0 1

Шепа прашинки събирам
сякаш дават живот...,
в тези трохички намирам
капчици вярна любов.

Скрити,в душата прибрани,
пазени бисери в нас.
Чувствата стриктно подбрани
даващи толкова власт.

Шепи в гръдта пак съм свила,
стискам в юмруци ръце.
Тези заровени бисери бих подарила,
за да те върна при мене поне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за оценките!Радвам се,че ви харесва!
    Трудно е да се живее с любовта,защото след нея остават рани,но ако я няма не виждам смисъл да съществуваме.Не говоря само за любов м/у двама влюбени,а и за любовта м/у приятели,роднини,деца.За да я има е трябвало да е така.
    Всеки носи заровени бисери в себе си.Ужасното е ако тези чуства са на омраза и гнав.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...